Бунище за износени души

Глад

Дея Литова беше по рождение със „сериозно отклонение от нормалното” – така обичаха да се шегуват с нея приятелките й. Но никоя от тях си нямаше на идея колко вярно е това всъщност. От малка Дея чуваше пулсиране, сякаш идващо от нечие сърце, всеки път щом заспиваше.През повечето време то беше приглушено, но когато се ядосаше, притеснеше или огладнееше, тя започваше да чува сякаш туптенето на сърцата на целия квартал. Беше ходила на психиатри, но никой не можа да направи нищо. Накрая просто свикна със шума в главата си и дори понякога тайничко (дори и от самата себе си) се заслушваше по внимателно и това,което чуваше, й харесваше.

От няколко години Дея работи като професионален фотограф за някои от водещите модни имена. Живее сама и е необвързана, може би защото прекалено много цени тишината. Позволила е единствено на едно куче да живее с нея, просто за да не е сама- голдън ретрийвър.

- Казвам ти, Руми, нещо не е наред. Умирам от глад, който не мога да заситя. … Не, Руми, не съм бременна, направих си 1000 теста и всички са отрицателни, дори отидох на гинеколог и той потвърди. … Не, не е Кандида, нямам нито един от останалите симптоми… Може да е временно, ще изчакам още малко – каза Дея и извади един килограм кренвирши, пържени картофи, кифлички и огромна купа сладолед от хладилника. – Ще ти се обадя утре. Целувки.

След като затвори телефона започна да се тъпче с всичката храна, която беше извадила. 15 минути по-късно тя беше омазана до ушите в какво ли не, но все още чувстваше глад. Отвори хладилника, но там беше останал един морков и 4 консерви кучешка храна. Излапа набързо моркова, позачуди се малко и извади кучешката храна. Ретрийвърът веднага се втурна към отварящата се консерва, но Дея само го сръчка с крак и каза :

- Мама е гладна, махни се.

Изяде и четирите консерви. Кучето я гледаше жално.Гладът затихна малко, но пулсирането в главата й вече кънтеше. Тя не можеше да го заглуши и можеше да се закълне, че дори може да види и помирише кръвта, която пулсира във вените на кучето. Седна на дивана в малкия си хол, опитвайки се да избяга от кухнята. Това не помогна. Животното дойде и започна да я тупа с лапичка, за да я подсети, че е време за разходка.

- Остави ме, Лъки, след малко.

Но кучето не преставаше, дори започна и да я дере, за да покаже колко е наложително. Дея се ядоса. Пулсирането в главата й ставаше все по-силно и по-силно.Изправи се, взе точилката, която беше подпряна зад вратата и започна да удря кучето с все сила по главата, започна да шурти кръв. Част от нея опръска Дея по цялото лице. Тя се облиза, позамисли се малко и се хвърли върху кучето си, започна да го разкъсва със зъби парче по парче. Усети как костите и започват да се изместват. Главата й се изкривяваше, очите й излизаха от орбитите си, ноктите й паднаха, пръстите й се удължиха. Но въпреки всичко, тя не можеше да спре да разкъсва кучето си. Прясното месо й се струваше толкова вкусно, че не можеше да го остави. От устните й течеше кръв,но тя дори и не забелязваше.

След като оглозга и последния кокал. Дея вдигна глава и се погледна в огледалото. Там вече не стоеше онова кестеняво къдраво момиче с големи кафяви очи … Да очите отново бяха кафяви, но не и същите. Лицето й беше криво и несъразмерно, косата й беше окапала, очите й бяха различни по големина и излезли от орбитите си, ръцете й не приличаха на ръце…Тя самата не беше човек. Припадна...