„ Проблеми в Рая ”
Отвори се вратата на бунгалото и ярка светлина озари цялата стая. Аромат на пролет се разнесе навсякъде и се доловиха чуруликанията на птиците. Един лъч светлина се плъзна по скъпия килим на пода, нагоре по дървените украси на леглото и стигна до прекрасните извивки на лицето на Катя. Големите й изящно оформени устни трепнаха и образуваха красива усмивка. Лицето й засия. Големите й очи бавно се отвориха и плъзнаха поглед през цялата стая.
Петър стоеше пред нея, съвсем близо до лицето й. В момента, в който тя си отвори красивите очи, той бързичко и нежно я целуна, след което се отдръпна, подавайки й на огромен поднос закуска. Катя седна в леглото, облягайки се на рамката му.Сложи подноса на коленете си и остана очарована : прясна кифла, масло, пържени яйца с бекон, чаша портокалов сок, чашка кафе и каничка мляко. Но това, което й прикова вниманието беше малка червена кутийка поставена между чашите. На погледът й се изписа учудване и се втренчи в Петър.
- Какво е това?
- Подарък. – промърмори тихичко Петър.
- В малка кутийка ?!
- Просто го отвори!
Катя хвана с треперещи ръце кутията и дългите и пръсти развързаха панделката. Поколеба се още няколко секунди и я отвори много бавно. Погледът и се закова на едно място. Дъхът и спря. Не мигаше. Изведнъж се съвзе и рязко обърна главата си към изпълненият с очакване мъж до нея.
- Какво, по дяволите … ?!
- Разведох се с Дора, вчера всичко приключи, подписахме документите. Заедно сме от 3 години и мисля, че е време връзката ни да премине на по-високо ниво. Искам да се омъжиш за мен…
Катя скочи от леглото , запращайки подноса към стената. Започна да крачи напред-назад, да събира вещите си и да крещи.
- Ти да не би да си откачил тотално ?! От къде, по дяволите, ти дойде гениалната мисъл за това? И кога смяташе да ми кажеш за това, че се развеждаш? Ти нормален ли си ? Имахме всичко, защо трябваше да разваляш всичко със подобна глупост.- след като приключи със събирането на багажа си, пъхна изваяните си крака в новите и ботуши и изскочи от стаята, тръшкайки вратата след себе си.
Петър веднага изтича след нея, опитвайки се да я разубеди и да я накара да се върне. Но тя продължаваше да крещи без да поглежда назад,а ефирната й нощничка се вееше от топлия вятър.
- Не искам да те виждам повече.Не ми звъни , не ме търси, забрави, че съществувам… - спря пред колата си, обърна се рязко и кресна още по-висок тон – Всичко свърши! – след което влезе в колата си , затръшна вратата и потегли с мръсна газ.
***
След около 40 километра Катя отби, спря колата и се разрида с глас. Перфектния й живот започваше да се срива и тя знаеше как малко по малко започва да губи в собствената си игра.
0 коментара
Публикуване на коментар