Бунище за износени души

 

 

„Един не е достатъчен”

 

Телефонът звънеше вече доста дълго. Катя седеше, гледаше го и се смееше.

            - Няма ли да вдигнеш? – попита Нухи.

            - Че защо да бързам? Нека почака. – Последва пауза, която бе запълнена от хитовата мелодия идваща от телефона на Катя. – Да, моля? – каза тя със спокоен и самоуверен тон. – Да, довечера ще минеш да ме вземеш. Трябва да си стегна багажа, така че мини малко по-късно.

            Разговорът не продължи дълго, но стана ясно, че е едно от многото „гаджета” на Катя. Въпреки това Вяра реши да поразпита:

            - Кой беше ? – засмя се тя.

            - А, Петър. Ще ходим в Банско на почивка малко.

            - А жена му?

            - Какво за нея ?

            - Тя все още ли е в неведение?

            - Да, разбира се. За какво ми е да знае. Така е по-добре. Колкото по-дълго тя е в неведение, толкова повече време ще мога да бъда с Петър. В момента , в който жена му разбере, ще го изгони и той ще иска да дойде да живее у нас и да задълбочим нещата. Не, благодаря! Нямам нужда от домашни любимци. Не съм създадена да бъда само с един.

            - Влиза ли любовта изобщо в плановете ти ? – попита учудена Нухи.

            - Естествено, че да. Аз обичам , мила. Просто не мога да съсредоточа любовта си само в един. Тъй като няма идеален мъж , аз си го правя. Комбинирам от всички това, което ми трябва. Един мъж не е достатъчен, за да задоволи жена като мен. Има си мъже за секс, мъже за пазар, мъже за ваканции , мъже за интелектуални мероприятия , общо взето за всичко. Аз просто грабя с шепи от тях, използвайки потенциала им максимално.

            - Добре , не мислиш ли , че така ги лъжеш?

            - Не. Те вярват в това, в което искат. Виждат това, което им се иска да видят. Не се чувстват и използвани, защото аз им давам това, което искат от мен, а в замяна получавам всичко, което аз съм желала. Така знам, че съм скъпо платена и че един вид продавам любовта си, а не я подарявам. Виждала съм ви всички вас, мили дами, и съм гледала как плачете и как се чувствате като дупки, когато си тръгне „единственият”. Аз не съм така, аз извличам максималното от всеки , било то пари, коли , бижута, секс… Така, когато всичко свърши аз се чувствам задоволена, а не празна като вас.

            - Не може да караш така вечно… - разочарова се Вяра. – А семейството? Няма ли да създадеш семейство? Виж моите Лили и Пол …

            - Какво има да им гледам , Верче, - прекъсна я Катя -  защото аз когато погледна към теб не виждам щастлив живот, а само непрестанно търчане покрай две малки сополанчета, сенки под очите, липса на каквато и да е грижа за собствения външен вид и какво ли още не. Това не е за мен. Животът може да е и по-забавен от това да гледаш детски филмчета и да чистиш акано и повръщано по цял ден…

            В този момент в кафенето връхлетя като хала Силвия. Лицето и беше като вкаменено в една широка усмивка, описвайки разстоянието от едното и ухо до другото. Спря се пред масата, подпря се с едната си ръка върху рамото на Нухи, с другата – върху Вяра, огледа внимателно всички без да сваля усмивката от лицето си, поседя още няколко секунди безмълвна и изведнъж избълва:

            - Ще се женя! – думите излязоха толкова бързо от устата й, че прозвучаха като скоропоговорка.

            - Какво? Нищо не разбрах, повтори пак, но по-бавно, моля. – каза Вяра.

            - Ще се женя – издума вече по-спокойно и не толкова пискливо Силвия. – Сашо ми предложи днес сутринта. Беше толкова романтично. Реших, че вие първи трябва да научите. Толкова съм щастлива.

            - Честито! – поздравиха всички едновременно.

            - Надявам се, мила, че осъзнаваш в какво се забъркваш? – попита усмихната Катя.

            - О, Кате, моля те не ми разваляй момента, моля те.

            - Добре тогава, дами, аз ще ви оставям, че имам да стягам багаж за една незабравима и неангажираща почивка с един от моите мъже.- понатърти малко Катя, стана , целуна всяка по един път и с грациозна походка на пантера излезе от кафенето.

            Останалите осем момичета Вяра,Надежда (Нухи) , Силвия, Деа, Румяна, Тина, Ада и Ива продължиха да се кикотят около протегнатата ръка на Силвето и огромния й годежен пръстен. Всяка една се радваше за щастието на своята приятелка и малко й завиждаше. Но някак си липсата на присъствието на Катя на масата и нейното неодобрение, успяха да притъпят усещането на нетърпение и щастие у Силвето.